Благодаря ви!

Здравейте!  Чудото стана, преди 1 седмица се прибрах от Германия. Операцията беше успешна! Бъбрека започна да работи веднага след операцията и за сега функционира добре. Чуствам се невероятно, силата ми дойде веднага. Никога не съм се наслаждавал така на ходенето по малка нужда, ходя по над 30 пъти на ден, ставам през ноща по няколко пъти, това е страхотно! Мога отново да се храня с каквото си поискам и да пия колкото си искам течности, имам нечовешки апетит и качвам бързо килограмите, започвам да приличам отново на човек!

Нямаше никакви усложнения с донора (баща ми). Той се възтановява добре. Беше ни обърнато страхотно внимание в клиниката в Маинц. Хората се погрижиха всичко да е перфектно и се съобразиха с всяко наше искане. Дълбоко благодарен съм им.

Сега ми предстоят началните месеци след трансплантацията. Те са малко рискови, понеже взимам големи дози имуносупресори и имунната система ми е много слаба, което изначава, че съм изложен на инфенции и вируси. Трябва много да се пазя, стоя си предимно вътре и не се срещам с много хора. Ходя на редовни прегледи в Александровска болница, там е единствения в България център за трансплантирани. За сега съм доволен от хората там, на добро ниво са за българските реалности. Доверявам им се напълно.

Разбира се, като и всичко друго в моя живот, и трансплантацията не мина леко… Незнайно защо, но първите дни след операцията бяха много тежки за мен. Много трудно се възтановявах. Станах на крака чак на 4-тия ден, докато други трансплантирани стават на 2-ия. Имах страхотни болки, въпреки, че уж баща ми трябваше повече да го боли (според немците). Събудих се с общо 7 неща в мен – катетри, дренажи и какво ли не. Имал съм много операции, но тази смея да кажа, беше най-тежка за мен. И не толкова заради физическата болка, колкото заради психическата страна на нещата. Всеки ден се питах дали всичко е наред, дали няма да стане нещо с бъбрека… Слава Богу, всичко мина добре, постепенно с всеки ден ставах все по-добре, започнах да се движа и разхождам из болницата.

Искам да благодаря специално на Таня и Николай Николови и на Мая Ленерер, които ни помогнаха много и идваха да ни видят в болницата. Те ни вдъхнаха кураж и сила в тези тежки моменти. Безкрайно съм им благодарен, невероятно е да срещнеш такива добри сънародници, толкова далеч от дома. Да сте живи и здрави!

Благодаря на България ер, които осигуриха безплатни самолетни билети за нас.

Благодаря на всички вас, които с финасовата и морална подкрепа направихте всичко това възможно. Аз съм жив отново и вие сте виновни за това.